Reviews for Cultural Intimacy, 2ed: Social Poetics in the Nation-State

The average rating for Cultural Intimacy, 2ed: Social Poetics in the Nation-State based on 2 reviews is 3 stars.

Review # 1 was written on 2010-08-04 00:00:00 Brian Mysliwiec Признавам си, че така и не разбрах какво точно е "културна интимност". По бегло впечатление става въпрос за сфера от живота на една общност, в която (сфера) хората имат много общи безвъпросни кодове и в която не допускат външни хора и в частност изследователя-антрополог. Нещо в духа на това, че ти и семейството ти можете да критикувате детинското поведение на сестра ти, но ако някой семеен приятел я обвини в незрялост, всички ще му скочите. Само че в книгата разделението е между общност-държава, не между различни общности. Авторът дава хубав пример с тайландски политик, който прави изказване, в което приравнява бездомните хора с бездомните кучета, а сравнението с куче е особено сериозна обида в Тайланд. Хърцвелд нарича това "насилие над интимността" - нещо, което е недупостимо от държавник и в случая е последвано от скоростно порицаване на политика. Другото бегло впечатление е, че културната интимност е "стратегия за противопоставяне на официалните дискурси", в която хората преинтерпретират разни външни послания на, например, политиката или изкуството. Авторът развива идеите си на основата на теренните си изследвания от Балканския полуостров и най-вече гръцка планинска общност, в която е широкоразпространено краденето на овце. Книгата е неелегантно съшита от отделни статии - някои неща се обясняват по много пъти, а други, за които е било споменато в началото, са пояснени прекалено късно. Въпросните овцекрадци служеха за аргументи в началните части, а разяснението какво точно представлява тази дейност дойде чак към средата на книгата. Въпросното крадене е само по себе си много интересно - става една игра на надлъгване и промяна на социален престиж, в която броят и вида на откраднатите овце са много важни. Намесени са и политици, които подкрепят тази практика, за да спечелят гласове, а когато биват избрани, се обявяват против нея. А изискването (и признаването) на клетва, че не си откраднал тези овце, в определен тип църква, си е допълнителен сложен проблем. Четох "Културната интимност" през прекалено дълъг период от време и вероятно ми липсват познанията, нужни за оценяването и разбирането ѝ. Въпреки че преобладаващата част от нея ми беше твърде хаотична, самите теренни изследвания ми харесаха. Интересни ми бяха и някои идеи, които ме мързи да вплитам в свързан текст: Крайното фамилиарничене като носенето на табелки с първите имена или "Аз съм Люси и ще ти сервирам тази вечер" не са обикновени фалшификации, а носталгия по "истинските" социални връзки. Хърцфелд говори за това, как всяка общност си има някакъв отминал период, който счита за златен и по който се прехласва (а ла Пътеводителското "...Когато сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените - истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър"). Това е важно, доколкото обикновено в политиката се използват точно такива послания - че ще върнем нацията в онези златни времена на общностни връзки, братска любов и взаимна солидарност, въпреки че студеното бюрократично образувание Държава е излишно в тази картинка. Важно е да познаваш езика на терена си, но когато го знаеш и въпреки това имаш официално назначени преводачи, "умелият етнограф може да научи много, отбелязвайки какво те не превеждат." Основна част от официалната идеология е постоянното използване на семейни символи: Майка България, туристът като гост и прочее. Държавата е образувание, което има нужда от постоянното си оправдаване - тя не е нещо, съществуващо само по себе си, а само по желанието на някои (мнозинство или не) граждани. Критиката към държавата, в която тя се взима за обективен факт, я реифицира - заздравява съществуването ѝ. "Вечно валидната рационалност е мечта, която се изпарява при сблъсъка с практическия опит." Антрополозите често предизвикват последици с писанията си. Писането в първо лице е признак за приемането на отговорност за това, не на нещо лошо и "ненаучно". Държави като САЩ и Гърция "не биха успели да консолидират властта си над иначе волнолюбивоо население без съществуването на непризнаваното от тях самите убежище, осигурено от тези зони на културна интимност." "Чиновниците имат възможност с впечатляваща скорост да поставят цяла нация на колене, ако спазват буквата на закона." "Държавата няма интерес да поддържа квазифамилни образувания между равнището на домакинството и самата държава, защото подобни образувания оспорват легитимността на самата държава."

Review # 2 was written on 2013-12-21 00:00:00 John Ewoldt Un livre ambigu ... Point!