Reviews for My hard heart

The average rating for My hard heart based on 2 reviews is 3 stars.

Review # 1 was written on 2019-09-01 00:00:00 Evangelos Makriniotis Очаквах повече от толкова препоръчвана ми антология, така че, сигурно сам съм си виновен. Не мога да повярвам, че това е представителна извадка от 25 милионна Австралия и плод на почти половин век творчество. Може би, поради липсата на нужда от превод, което само по себе си е първата линия на подбор на заглавията, австралийците са бомбардирани с доста заглавия със съмнително качество на роден език и губят база за сравнение. Също така, може би, американската и английската остросюжетна литература ги притискат с мащаб и размах и им вдъхват несигурност. Не се наемам да ставам съдник, в крайна сметка мнението ми е лично и субективно. Имаше и хубави неща, но масата не ми допадна. Прекалено предъвкване на стари теми, прекалени опити за епигонстване на стил и тематика, прекалено упорито отбягване на идентичност. Да взема да разгледам разказите един по един, пък всеки сам да си прецени: Първото интро е от Харлан Елисън. Той, в типичния си надъхващ стил, ми вдигна очакванията за антологията до небесата. Ясно, че като си име нищо не ти коства да кажеш някоя добра дума, одобрявам, а при импулсивен човек като Елисън, добрата дума се превръща във възторжена панегирика. Второто е от съставителите Джак Дън и Джанин Уеб. Пада си малко изложение на австралийската литература, като започват от споменаването на Австралия още от Джонатан Суифт в неговия „Гъливър". Докара ми леки сълзи на умиление и въздишки от досада, не за друго, но толкова ми напомни за прочувствените статии, въведения и дори разговори, на които съм попадал за родната фантастика и нейната уникалност, дълговечност и дълбоки корени, че още тук се появиха първите ми съмнения. Еntre les Beaux Morts en Vie от Шон Уилиямс - Фантастичен разказ за един живеещ много дълго елит, от който ми крещеше „Сърцето на гробищата" от Зелазни. За съжаление не може да го достигне нито като стил, нито като прогностика, нито като емоция. А е писано десетилетия по-късно. А Walk-on Part in the War от Стивън Дедман - Приличен разказ за Одисей и измислянето на Троянския кон. Показва високо познаване на материала, любов към гръцката митология и щипка хумор. Хареса ми. Тhe Man Who Lost his Shadow от Изобел Кармоди - Заглавието всъщност определя цялото действие. Един си е изгубил сянката и неясно защо тръгва да я търси в Прага (сигурно защото авторката е живяла там). После се случват някакви неща без връзка едно с друго и без да са от значение за сюжета. Заприлича ми на събрани четири упражнения по писане от тези на Новакович. Много красиво написано, но не е разказ. Night of the Wandjina от Уини Уайтфорд - Разказът, който ме накара да не зарежа сборника. Писан най-малко тридесет години преди останалите и от автор, който не претендира да е фантаст. Един от малкото разкази, които имат австралийска идентичност. Когато голяма фирма тръгва да прави поредните сондажи за петрол в австралийската пустош, нейния директор ще чуе един много странен разказ от доверен свой служител. Разказ за, може би, космически нашественици, местни легенди и една необяснима смърт. Разкошен, един от трите, които вдигнаха оценката ми до поносимо. The Dancing Floor от Чери Уайлдър - Много добра космическа опера на тема първи контакт. Едно от малкото свежи и новаторски произведения в сборника. Леко излишно разтегнато, но не до опротивяване. Има си всичко необходимо за класна фантастика. На астероид, управляван от група консервативни заселници, намират артефакт от мистериозната раса на „Танцьорите". Екипът който е изпратен за проучване ще намери много повече от колкото се надява. To Avalon от Джейн Рутли - Оффф, някакви нахвърляни впечатления от екскурзия в Англия с опит за магически реализъм и овце. Тъпня. Ma Rung от Стивън Полсън - Опит да се придаде мистична форма на легенда от виетнамската война. Неуспешен и скучен. Подходящ за онези надъхващи списанийца по време на цялата тази безсмислена месарница. Трудно може да се нарече жанров разказ, по-скоро кръчмарска история между ветерани. Dream, Until God Burns от Андрю Енщайс - До болка познатата тема за парализиран човек, чакащ да го евтаназират. Само дето за разлика от Кинг, Кунц и редица други, тук няма нито изненада, нито хумор, нито нищо. Queen of Soulmates от Шон МакМулен - Започна добре, но още към средата започна да прозира, че е част от нещо по-голямо. В послеслова си признава. Извадка от недописан роман и то не особено интригуваща, въпреки концепцията за научно разглеждане на магията (която сама по себе си не е най-оригиналното нещо във вселената). Някакви бачета изравят божествен артефакт, който може да унищожава цели градове. Една жрица забелязва последователност в масираните им уреди, както и в размера на пораженията. Предупреждава близките си и те се измъкват от унищожението - това е. The Doppelgänger Effect от Дирк Щрасер - Твърда фантастика, която можеше да е доста добра. Темата е за „Ефекта на пеперудата", но породен от пътувания с надсветлинна скорост. За съжаление, авторът се е отнесъл в играта си на смесване на реалности и е забравил, че пише разказ. В послеслова е нахвърлял нещата, които е желал да постигне: да е фантастика, да е човешка, да включва смеска между доплеров ефект и двойници в повече от едно измерение... Постигнал ги е тези неща, само не е успял да ги събере в нещо хомогенно. Почти става. The Marsh Runner от Пол Брандън - Сега вече си говорим. Хорърийка за отмъщение върху насилник, но много елегантно извъртяна, така че да покаже идентичност в морето от подобни истории. В една лудница поредният журналист отива да интервюира пациентка, която е убила баща си по особено жесток начин. Историята, която ще му бъде поднесена ще го втресе (заедно с читателя). Real Men от Розалийн Лов - Това се получава, когато конвенционален автор напише нещо емоционално и няма къде да го пласира. Кръщава го фантастика, въпреки че е претенциозно лайно напарфюмирано с толкова метафори, че избива на псевдопрогностика. За нищо не става. He Tried to Catch the Light от Тери Даулинг - Добра фантастика с всичките елементи на Новата вълна. На места разтегната, на места неясна ,но определено едно от най-добрите неща в книгата, макар и не съвсем по мой вкус. Джентълмен, който е феномен в телепатията и сънуването, разбунва духовете по целия свят, твърдейки, че може да свърже с Бога насън който и да е. По време на един от поредните му експерименти обаче, група религиозни терористи отнасят половината станция на която се провежда. Любимата му е разпарчетосана, но остава в главата му. The Womb от Деймиън Бродерик - Това беше прилично, но с много дупки. Оказа се отново част от нещо по-голямо. (Добре де, хора от ония континент, като нямате разкази за 550 страници антология, направете я 300 и пуснете 10 страници накрая с реклами на приятели. Никой любител на разкази не е длъжен да чете тези изрезки). А, на места имаше и излишно вулгаризиране на описанията, което по никакъв начин не си пасваше с основния сюжет, а беше сложено от претенция. Претенция за простащина? За хорър? Първото се е получило. Най-сетне ще разберем какво мотивира сивите човечета, да отвличат хора и да им ровят из дупките. Пригответе се. Истината ще разклати моралните ви устои и представите за вселената. (Ама всъщност ще ви е все едно, щото историята е далеч от завършена тук). With Clouds at Our Feet от Симон Браун - Вампирска история, която не блести с нищо. Може би в западноевропейското общество, където имат навика да прекъсват връзките с децата си би имала някаква тежест. На мен ми се стори гумена от към морал. А паранормалният елемент беше откровено тъп. Ако се приеме като алюзия за австралийските заселници... пак е доста тъпо. Двама братя полувампири гледат крави и се хранят от тях. Баща им - баш вампира, ги кани на гости в града, където те, незнайно защо, не са стъпвали никога. Там изкушението е голямо и ще трябва да вземат решения, които не интересуват никой.

Review # 2 was written on 2009-09-07 00:00:00 Charles Olson Why did I wait so long to read this?