Initiation and religion: A case study from the Wosera of Papua New Guinea (Studia Instituti ... Book

Джеймс Дж. Фрейзър - "Златната клонка 2", изд. "Изток-Запад" 2015, прев. Цветан Петков

Късно снощи прилючих с втория том на "Златната клонка".
Не знам защо, но очаквах, че ще я прочета по-лесно от първата. Може би защото започваш със споменаване на /вече/ познати имена. Може би защото също толкова познати имена видях и в заглавията на самите глави. А човек е склон да се "хваща" за познатото. Било то и - в книги като тази - само за да види как е разработено в подобни трудове.
Очакванията ми до голяма степен се оправдаха. По-голямата част наистина прочетох по-бързо и определено с по-голям интерес, отколкото първия том. Интересно ми беше да проследя ритуалите за плодородие и обичаите в различни страни по света. Тук е мястото да отбележа, че малкото, което се споменаваше за България, ми беше абсолютно неизвестно.
От 44-а глава нататък /"Деметра и Персефона"/ буквално "залепнах" за книгата. Или поне ми се искашед да е така, защото разглежданите теми ми бяха много интересни, но, както и с първия том, на моменти се "губех" в езика и стила на автора. Разбира се, знам историята за Деметра и Персефона, но не ми беше идвало наум да ги възприемам като едно цяло, като две лица на едно и също божество. Тази идея ми беше странна и въпреки това в крайна сметка накрая ми "звучеше" логично.
Оттам нататък четях с огромен интерес. Много ме увлякоха страниците, посветени на Житната майка /и нейните подобия/, в един момент се улових, че чакам да видя дали ще бъде спомената Оризовата майка, тъй като тя беше сред малкото познати ми /по име/ образи в тази част от книгата. Направи ме мпечатление, че някои от ритуалите за плодороди могат да бъдат - и всъщност са били - доста жестоки. Разбирам логиката, и въпреки това някои от описанията бяха трудни за четене. Същото мога да кажа и за "Зооморфният житен дух" - признавам, че там прескачах част от описанията.
Познато, поне на теория, ми звучаха и заглавията на главите за изкупителните жертви. Прочитайки самите глави на тази тема, открих до голяма степен точно каквото очаквах, така че, колкото и потресдена да бях на моменти, всъщност не мога да кажа, че бях изненадана.
Истински ме разстрои обаче главата "Между небето и земята". Наясно съм, че и досега се приема, че в някои свои състояния жената е "нечиста", но колкото повече четях, толкова по-отблъскващи ми се струваха "ритуалите".
Навлязох на позната територия с "Митът за Балдер". Там като че ли нямаше нещо, което да ме изненада, дори ми се стори прекалено кратко. Тази и другата глава за Балдер са може би любимите ми в книгата.
С удоволствие - да, именно с удоволствие - прочетох двете глави за отделената от тялото душа. Ако има части от тази книга, които ще препрочитам, това са именно те и двата текста за Балдер.
Наясно съм, че написаното от мен е мнение на лаик. Не претендирам за нищо. Аз съм просто човек, който от най-ранните си години се интересува от митология и реши да опита късмета си с тази книга. Не претенздирам, че я разбрах истински. Нямам всички познания за това. Но определено научих нови и изключително интересни неща и видях различно тълкуване на познати митове. Тази книга ми беше полезна и затварям последната страница с удовлетворение... и смирение.